В лицево-челюстната област се срещат всички тумори на човешкото тяло, като има и някои специфични форми (тумори на слюнчените жлези и тумори от зъбен произход). Всички те се представят с различни по големина подутини или рани (язви), които са лесно откриваеми при преглед. Делят се на две основни групи: доброкачествени и злокачествени. Носят името на тъканите, от които изхождат.
Доброкачествените тумори имат близка структура до нормалната, растат бавно, избутват околните тъкани, не проникват в тях и често са отделени от капсула.
 |
|
| Епителиом – доброкачествен тумор на епителната тъкан (кожа, лигавица.) | |
 |
|
| Папилом – специфичен тумор най-често с доброкачествен характер, изхождащ от различни слоеве на кожата, растящ екзофитно (навън) и имащ специфична неравна повърхност. | |
 |
|
| Фибром – доброкачествен тумор на съединителната тъкан. | |
 |
 |
| Липом в устната кухина. | Липом в лявата слепоочна област. |
Липом – доброкачествен тумор на мастната тъкан.
Миом – доброкачествен тумор на мускулната тъкан. Бива основно два вида: рабдомиом – от напречно набраздената мускулна тъкан, и лейомиом – от гладката мускулатура.
Неврином – доброкачествен тумор на нервните влакна.
Лимфангиом – доброкачествен тумор на лимфните съдове.
Аденом – доброкачествен тумор на жлезите.
 |
|
| Невус – доброкачествен тумор от пигментиращите (оцветяващите) съставки на кожата. | |
 |
 |
| Дълбок дифузен хемангиом на лицето. | Повърхностен хемангиом на кожата на лицето. |
Хемангиом – доброкачествен тумор на кръвоносните съдове.
Злокачествените тумори притежават безразборност в подреждането и незрялост на клетките. Нарастват бързо и независимо от нормалните тъкани, проникват в тях и ги разрушават поради липсата на ограничителна капсула. Имат способността да се пренасят в различни части на тялото, т.е. да метастазират.
Карциномът е злокачествен тумор, изхождащ от клетките на лигавиците, кожата и добавъчните й структури– мастни, потни жлези и космени фоликули. Карциномите на кожата, са основно два вида: базоцелуларни – от основния й слой и спиноцелуларни – от по-горните й слоеве.
 |
|
| Злокачествен тумор на долната устна. | |
 |
|
| Злокачествен тумор на кожата на ухото и злокачествен тумор от добавъчните структури на кожата на горната устна. |
Друг вид злокачествен тумор на кожата е малигненият меланом. Той се развива от пигментните й съставки. Свързан е с прекомерно излагане на силна слънчева светлина и дразнене на вече съществуващи невуси (бенки). При установяване на промяна във вида, формата, големината (над 6 мм), цвета, целостта, поява на сърбеж и разязвяване на бенките трябва да се потърси своевременна специализирана консултация.
 |
| Малигнен меланом на кожата на ухото, със сателитни метастази в кожата, и метастази в лимфните възли на шията. |
 |
| Злокачествен тумор на лимфните възли – аденолимфом. |
Лигавицата на устната кухина се засяга само от спиноцелуларните карциноми. Те метастазират основно по лимфен път, като пренасят заболяването първоначално в лимфните възли на шията, които нарастват и срастват с околните тъкани.
 |
 |
| Начални злокачествени тумори на устната лигавица и на езика. | |
 |
 |
| Злокачествен тумор на лигавицата на устната кухина, проникващ в долната челюст и метастазирал в подчелюстен лимфен възел. | |
Скелетните структури в лицево-челюстната област също се засягат от тумори, които по произход са съединително-тъканни. Доброкачествените тумори се развиват най-често експанзивно, като раздуват и изтъняват костта, избутвайки околните тъкани. Злокачествените тумори се наричат саркоми. Те разрушават костните структури, инвазират околните тъкани и най-често метастазират по кръвен път.
 |
 |
 |
 |
| Костни злокачествени и доброкачествени тумори ангажиращи долната челюст. | |
В лицево-челюстната област се наблюдават и тумори, изхождащи от слюнчените жлези. От 2/3 до 3/4 от тях се развиват в околоушните (паротидните) жлези и от 2/3 до 3/4 са доброкачествени. Най-често срещаният доброкачествен тумор на слюнчените жлези е плеоморфния аденом. Той обаче има потенциала да рецидивира (да се появява наново при не пълното му премахване), да се трансформира от доброкачествен в злокачествен (да малигнизира) и да метастазира. Следван е от тумора на Вартин (аденолимфом). Той често е мултицентричен (повече от един в една жлеза) и притежава характерната особеност да се развива последователно в две околоушни жлези. Тези им характеристики са причина за цялостно премахване на засегнатата жлеза. Операцията е прецизна и много деликатна поради необходимостта да бъде запазен лицевия нерв, движещ мимическите мускули от съответната страна.
 |
 |
| Плеоморфен аденом на лявата околоушна слюнчена жлеза. | Малигнизирал плеоморфен аденом на дясната околоушна слюнчена жлеза. |
Туморите на подчелюстните и малките слюнчени жлези са много по-редки, но почти два пъти по-често са злокачествени. Това налага радикално хирургично лечение.
Други специфични за лицево-челюстната област тумори са одонтогенните, които изхождат от съставните структури на зъбите. Те също са доброкачествени и злокачествени.
 |
| Амелобластом |
Амелобластом (адамантином) – доброкачествен тумор, изхождащ от зародишните структури на зъбния емайл, склонен към рецидивиране, а понякога и към малигнизиране.
 |
 |
| Малигнизирал амелобластом. | |
Ранното откриване на туморите, гарантира значително по-успешно лечение. То е най-често хирургично, но също лъчево, химиотерапевтично или комбинирано.